Доц. Шемсеттин Зия Даглъ е художник и университетски преподавател. Той дойде

Доц. Шемсеттин Зия Даглъ е художник и академични учител. Той дойде в Пловдив, с цел да ни потопи в магията, наречена ебру. Вчера Даглъ показва магичния танц на боите върху вода в Културен център „ Тракарт “. Той гостува в града на тепетата по покана на Генералното консулство на Турция в Пловдив. Представянето на майстора е и подарък за дамите от града по случай Международния ден на дамата - 8 март. 
Даглъ живее в Анталия, той е академични учител в специалността „ Графика “ във Факултета по „ Изящни изкуства “ при Анталския университет „ Акдениз “. Защитил е и докторантура по същата компетентност. 

- Според някои източници Ебру поражда в Япония, съгласно други - в Индия, след това минава през Тюркестан, с цел да се засели трайно в Анадола. Каква е историята на това изкуство?

-За страдание тези източници не са достоверни. Ебруто е турско изкуство. Японците работят върху водата с мастило. А ебруто е по-различно. За първи път то е зародило през VIII век. Когато източниците оповестяват, че се е появило за първи път в Тюркестан - това е правилно. След това ебруто минава в Анатолия (Анадол). Страната, която го развива и популяризира, е Турция. По времето на Османската империя ебруто е изискан тип изкуство, което не всеки е владеел.

- Разкажете ни за самата техника. Това елементарна вода ли е?

- Ебру е изкуство, в което се употребяват естествени артикули. Боите са направени от пръст, с цел да стане по-плътен разтворът, се употребява сок от растението гивен. Четките са направени от косми от конска опашка. В боите слагаме сок от жлъчка на рогат добитък - това е същността на обичайното анадолско ебру. А по отношение на водата, налага се тя да е дъждовна - значимото е да не е твърда. Трябва да има доста малко варовик в нея, да е пречистена, без замърсявания. Вчера, когато пристигнахме в Пловдив, с цел да се подготвим за нашите демонстрации, разтопихме сняг от парка. След това минаваме към самата техника - представете си плитък съд с вода със сгъстена консистенция. Върху нея накапваме тези специфични бои с върха на четката. С дървена пръчица боите се изтеглят в разнообразни форми -  в действителност никой не знае по какъв начин ще наподобява картината. После върху повърхността на водата се слага лист хартия, изчаква се малко, по-късно листът се издърпва деликатно и... рисунката е подготвена!

- След като боите ви са толкоз специфични, може ли всеки да си ги закупи и да рисува с тях?

-Родината на ебруто е Анатолия, а продуктите за него може да си набавите в Истанбул. Там има доста профилирани магазини, където ще намерите и ръчно направените принадлежности. А по отношение на водата, нея и може да си приготвите и сами.  

- Вие по какъв начин се запалихте по това изкуство?

-Аз през днешния ден съм академични учител. Започнах като художник и последователно взех решение, че ебруто е доста близо до изобразителното изкуство. Така започнах да се образовам. В момента върша свои изследвания, които потвърждават връзката сред ебру и модерното изкуство. Разказвам за тези връзки на семинари, които експортирам в цяла Европа. Отначало, преди години, с тази техника рисували единствено върху хартия. По този метод декорирали листовете при формалната си преписка. Но също по този начин украсявали страници от Корана. Или стихосбирките на поетите. Едва по-късно почнали да употребяват и други повърхности за печатане - примерно текстила, платовете и основно коприната.

- Вие в какъв жанр рисувате?

-Сюрреалист съм, също като Салвадор Дали. Ебру разрешава необятен обсег на въображението - от нереални картини до изящни цветови комбинации. Но също и по-традиционни претекстове, като цветя, животни. Установих че огромна част от експертите на Запад и в Америка, модерните художници, в действителност са повлияни от нашето ебру. Например Джаксън Полък - американски художник, известна фигура в нереалния експресионизъм. Но в случай че той твори в жанр ебру през XX век, ние сме го правили още преди 500 години.  

- Защо постоянно се рисуват лалета или рози?

-Лалето и розата за нас имат значимо религиозно значение: свързваме розата с Пророка Мохамед. Лалетата също били култивирани от османците. После отнесли цветето в Истанбул, с цел да украсяват с него дворците на султана. Както знаете в историята на Османската империя има цялостен интервал (бел. Ред. 21 юли 1718 – 28 септември 1730) прочут като „ Епохата на лалетата ”. Тогава имало мода да отглеждат лалета. Затова обичайните майстори употребяват и лалето и розата, когато вършат ебру. Тъй като съм съвременен художник се пробвах да трансформира моите творби, да ги преобразя тъй че те да наподобяват като картини. Но в тях обрисувам и доста обичайни фигури.

- Подходящо ли е техниката ебру да се ползва в интериора - примерно по стените на къщата?

-Да несъмнено, аз също работя ебру върху плат, текстил. Също върху стъкло или керамика. Правил съм опити върху дървесина. В момента в Турция обичат да си поръчват такива украшения в дома - ебруто е доста известно изкуство. От нас то се е популяризирало в целия свят, даже се провеждат „ Дни на ебруто ”. От Русия и от Америка хората идват чак в Турция, с цел да се включват в нашите курсове и да научат главните правила и правила на това изкуство. Но желая да ви опиша още нещо забавно - доста от нашите девойки ги кръщаваме ”Ебру ”. Името е публикувано в цяла Турция. Самата дума “ебру ” идва от старотурски и значи вода и повърхнина, безусловно водна повърхнина.

- Имате ли доста почитатели в Турция? А в България, по какъв начин ви посрещат? Има ли интерес към това, което вършиме?

-Да има хора, които ни следват - изключително в Истанбул, в Анкара, от  различни места в Анадола. Аз пристигам от Анталия, а там ебруто има доста почитатели. Колкото до българите, ние с вас сме братска страна, съседи. За мен няма значение дали съм тук или в Турция - на всички места се усещам добре. В Пловдив се усещам доста покрай дома си - единствено някакви километри ни разделят.